„ПО ВОДАТА ЛИ ПИСАХ” („ПО ВОДЕ ЛИ ПИСАЛ”)
Владимир Стоянов Стоянов (р.1959 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Елена Зейферт
Владимир Стоянов
ПО ВОДАТА ЛИ ПИСАХ
Всеки спомен за теб е сърна,
уморена от дългото тичане.
Като дъх на елен
се надвесва над тебе викът ми.
Сам те следвах дотук,
писах стихове...
А стрелите с отрова
оставих за другите смъртни.
Колко слънце и смях
греят в мене сега,
щом за пръв път усещам
вкуса на живота.
А до мен е приседнала
твоята бяла душа –
да потърси подслон
от гнева на потопа.
По водата ли писах
послания в храма на думите,
или в скален скрипторий
заситих глада си със буквите?
Някой виеше вън,
размотаващ кълбото на хулите.
А в очите ни слепи
женихът усмихнат се спускаше.
Владимир Стоянов
ПО ВОДЕ ЛИ ПИСАЛ (перевод с болгарского языка на русский язык: Елена Зейферт)
Каждое воспоминание о тебе – серна,
уставшая от долгого бега.
Как дыхание оленя,
зависает над тобой мой крик.
Я сам следовал до этой черты за тобой,
писал стихи...
А стрелы с ядом
оставил другим смертным.
Сколько солнца и смеха
сияют во мне сейчас,
как будто впервые ощущаю
вкус жизни.
А рядом со мной присела
белая твоя душа,
чтобы обрести приют
от сурового гнева потопа.
По воде ли писал
послания в храме слов
или в монастырском скриптории на скале
насытил голод свой буквами?
Кто-то выл на улице,
разматывая хулы клубок.
А в глазах наших слепых
Жених, улыбаясь, спускался.